Поставяне под запрещение

Има случаи, когато едно пълнолетно лице поради заболяване, водещо до „слабоумие или душевна болест“, не е в състояние да се грижи пълноценно за своите работи, както и не е в състояние да ръководи делата си зряло. Законът предоставя възможност за ограничаване или отнемане на неговата дееспособност чрез поставяне под ограничено или пълно запрещение.

Правната уредба за поставяне под запрещение е уредена в Закона за лицата и семейството (ЗЛС) – чл. 5 и сл., и в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) – чл. 336 и сл.

Под пълно запрещение може да бъде поставено както пълнолетно лице, така и непълнолетно. Под ограничено запрещение може да бъде поставено само пълнолетно лице. За поставянето под запрещение е необходимо да са налице две условия – медицински и юридически:

• Да е налице заболяване, засягащо интелекта, волята или психиката на лицето.

• Заболяването да е такова, че лицето да не разбира, или да не разбира напълно, свойството и значението на действията и постъпките си.

Само и единствено наличие на душевно заболяване не е достатъчно условие за поставяне на едно лице под запрещение. Нужно е и второто условие – лицето да е в невъзможност да се грижи за своите дейности. Тази невъзможност следва да е постоянна, а не временна.

Дело за поставяне под запрещение

Искането за поставяне под пълно или ограничено запрещение може да бъде направено от:

• Съпруг/съпруга;

• Близки или роднини на лицето;

• Окръжен прокурор;

• Всяко лице с правен интерес.

Участието на прокурора е задължително, независимо кой е подал искането.

Пред съда лично трябва да бъде разпитано и лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Ако то откаже да се яви, се довежда принудително. Съдът трябва да добие непосредствени впечатления за състоянието му. Обикновено по делото се назначава и експертиза; вещото лице, след запознаване с доказателствата и преглед на лицето, се произнася дали то може да се грижи за делата си и да ръководи постъпките си.

Ако лицето е настанено в лечебно заведение или здравословното му състояние не позволява явяване пред съда, задължително се назначава експертиза, при която вещото лице събира непосредствени впечатления за здравословното му състояние.

По такива дела могат да бъдат изслушани свидетели за установяване на факти, свързани с поведението на лицето, за да се прецени дали то разбира свойството и значението на действията си.

Видът на запрещението (пълно или ограничено) се определя от съда въз основа на събраните доказателства.