Поставяне под запрещение

Има случаи, когато едно пълнолетно лице поради заболяване, водещо до „слабоумие или душевна болест“, не е в състояние да се грижи пълноценно за своите работи, както и не е в състояние да ръководи делата си зряло. Законът предоставя възможност за ограничаване или отнемане на неговата дееспособност чрез поставяне под ограничено или пълно запрещение.

Правната уредба за поставяне под запрещение е уредена в Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ - чл. 5 и сл. и в Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ - чл. 336 и сл.

Под пълно запрещение може да бъде поставено както пълнолетно лице, така и непълнолетно. Под ограничено запрещение може да бъде поставено само пълнолетно лице. За поставянето под запрещение е необходимо да са налице две условия, два критерия – медицински и юридически:

  • Да е налице заболяване, засягащо интелекта, волята, психиката на лицето
  • Заболяването да е такова, че лицето да не разбира или да не разбира напълно свойството и значението на действията и постъпките си

Само и единствено наличие на душевно заболяване не е достатъчно условие за поставяне на едно лице под запрещение. Трябва да е налице и другото условие – лицето да е в невъзможност да се грижи за своите дейности. Тази невъзможност следва да е постоянна, а не с временен характер.

Дело за поставяне под запрещение

Искането за поставяне под пълно или ограничено запрещение на едно лица може да бъде направено от едно от следните лица:

  • Съпруг/съпруга
  • Близки или роднини на лицето
  • Окръжен прокурор
  • Всяко лице с правен интерес

Участието на прокурора в тези производства е задължително, без значение кой е направил искането за поставяне под запрещение.

Пред съда лично трябва да бъде разпитано и лицето, чието поставяне под запрещение се иска. В случай, че лицето откаже да се яви, то се довежда принудително. Съдът трябва да събере непосредствени впечатления за състоянието на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. В повечето пъти по делото се назначава и експертиза, вещото лице по която след запознаване с представените по делото доказателства и след преглед на лицето се произнася по въпроса какво е състоянието на лицето и може ли то да се грижи за делата си и да ръководи постъпките си.

В случай, че това лице е настанено в лечебно заведение или здравословното му състояние не позволява личното му явяване пред съда, то тогава задължително се назначава експертиза, вещото лице по която събира непосредствени впечатления за здравословното състояние на лицето, чието поставяне под запрещение се иска.

По тези дела е допустимо и да бъдат изслушани свидетели, с показанията на които се цели установяване на конкретни обстоятелства, свързани с поведението на лицето, чието поставяне под запрещение се цели, с оглед да се установи, че това лице не е в състояние да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на действията си.

Видът на запрещението се определя от съда, въз основа на събраните по делото доказателства.

Последвай ни:

Прочети повече за правна услуга по случай конкретната статия в семейното право

Към семейно право

Често задавани въпроси към адвокат при поставяне под запрещение:

Най-често към поставяне под запрещение се пристъпва при човек, страдащ от психично заболяване, който отказва да се лекува. Налага се и при някои възрастни хора, които заради възрастта си и заболяванията, които имат, в някои случаи тежки деменции, не са в състояние да се разпореждат в своя полза с имуществото си. В това състояние те стават лесно уязвими, лесно могат да бъдат подмамени и да се злоупотреби с техните права и имущество. Именно с поставянето им под запрещение се защитават техните права и тези на семейството им.

Целта на производството за поставянето под запрещение на конкретно лице е да се защитят правата и законните интереси на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, правата и интересите на семействата им, както и тези на всички останали участници в гражданския оборот, които биха встъпили в правоотношения с това лице. Защитата на правата и интересите на това лице, чието поставяне под запрещение се иска, се осъществява с отнемането или ограничаването на неговата дееспособност, при което лицето не може вече самостоятелно да се разпорежда с имуществото си /имотите си и да извършва самостоятелно правни сделки. Това лицето може да прави само чрез настойник, определен по надлежния ред.

В Закона са посочени две групи заболявания, засягащи интелекта, психиката и волята на болния и явяващи се предпоставка за искане едно лице да бъде поставено под запрещение:

Слабоумие – вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и душевна болест /психопатия/ - придобито психическо заболяване – шизофрения, епилепсия и други

При поставяне под ограничено запрещение дееспособността на лицето и режима на действие за това лице се приравнява с този на непълнолетните. При ограничено запрещение се учредява попечителство. При ограниченото запрещение лицето има право да се разпорежда с имуществото си и да извършва правни сделки само, ако неговият попечител е съгласен.

При поставяне под пълно запрещение дееспособността на лицето и режима на действие за това лице се приравнява с режима на малолетните. При пълно запрещение се учредява настойничество. При поставяне под пълно запрещение лицето няма право да извършва никакви правни сделки и при необходимост това може да се случи само и единствено чрез неговия настойник.

Отмяна на запрещението е възможно. Отмяната на запрещението се провежда отново по съдебен ред. Лицата, които могат да поискат отмяна на запрещението са същите, които могат да поискат поставянето под запрещение: съпруг/съпруга, близки или роднини на лицето, окръжен прокурор и всяко лице с правен интерес. При отмяната на запрещението искане може да направи и още настойникът и Органът по настойничество и попечителство.

Друга процедура, приложима за човек, страдащ от психическо или душевно заболяване, е постановяването на принудително лечение за това лице. Тази процедура се прилага в случаите, когато лицето е в такова състояние от заболяването си, че е възможно същото да извърши престъпление, представляващо опасност за него самия, за близките му или за други хора.

При тази процедура, за разлика от поставянето под запрещение, лицето не е ограничено или лишено от дееспособност, а само се постановява принудителното му лечение, защото в много от тези случаи лицето не съзнава състоянието си и опасностите, които то поражда, поради което и не осъзнава необходимостта от лечение. Именно поради това се налага принудителното му лечение, след постановяване на това от съда.

Процедурата започва с подаване до прокурора на искане за образуване на производство за прилагане на принудително лечение. Искането може да бъде направено от роднини или близки на лицето, чието принудително лечение се иска, от всяко заинтересовано лице, от управителя на лечебното заведение, където лицето временно е настанено и от прокурора.

И при тези дела съдът следва да добие непосредствени впечатления от лицето, поради което е задължително същото да бъде разпитано от съда. По тези дела задължително се назначава и служебен защитник на лицето, както и се назначава извършването на съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която след преглед на представените по делото писмени доказателства, както и след преглед на лицето да изрази становище относно неговото състояние, както и относно необходимостта от принудително лечение.

Съдът след събиране на всички писмени и гласни доказателства по делото, след изслушване на експертизата, се произнася с решение, с което определя необходимостта от задължително принудително настаняване на лицето, определя лечебното заведение, срока на настаняването и лечението, формата на лечението /стационарно или амбулаторно/, както и възможността на лицето да дава информирано съгласие. Ако лицето не е в състояние да дава информирано съгласие, съдът постановява задължителното лечение, като определя измежду близките на болния лице, което да дава вместо болния информирано съгласие при лечението му.

Решението на съда може да се обжалва от заинтересованите в 7-дневен срок от постановяването му. Решението на Окръжния съд е окончателно. Обжалването на решението за принудително настаняване и лечение спира неговото изпълнение, освен в случай, че районният или окръжният съд не са постановили друго.

Сподели в социалните мрежи:

Защото ценим времето Ви и за още по-голямо Ваше улеснение, ние сме достъпни ДИСТАНЦИОННО от всяка точка на света, без значение на местоположението Ви, без значение от часовите разлики.

Всички услуги, които предлагаме, могат да бъдат изпълнени онлайн, при запазване на високия ни професионализъм, индивидуален подход и при пълна защита на Вашите лични данни и документи. Нашата онлайн услуга на Viber/ What`s App/ Zoom можете да използвате без да напускате дома или офиса си, без да сте затормозени от заетите графици и непреодолими разстояния. Свържете се с нас още днес, за да направите Вашата онлайн консултация и за да ни възложите конкретна работа.

Заявете вашата експресна консултация още СЕГА!

Онлайн консултация

Абонирай се за нашия информационен бюлетин.